Този хранителен продукт е направен от соев и пшеничен протеин. Приготвя се, като от тестото, направено от пшенично брашно и вода, се отмие нишестето, оставяйки само протеина, който може да се приготвя и обработва по различни начини. Въпреки, че е все още недостатъчно известен, е алтернатива на базираните на соя заместители на месото като Тофу. Често се използва вместо месо в азиатската, вегетарианската, будистката и макробиотична кухня.

Пшеничният протеин е най-популярен в Китай, където се счита, че е добит за първи път, както и в кухните на други източни и югоизточни азиатски държави. В Азия често се среща в ресторанти, сервиращи основно на будистки клиенти, които не консумират месо и които въпреки всичко обичат да ядат безмесни версии на месни ястия.

Тъй като първоначално е популяризиран във втората половина на двадесети век от поддръжници на макробиотичната диета, Сай-тан е името, с което пшеничният протеин е известен в повечето англоезични държави. На запад готовият пшеничен протеин може да се намери в азиатските пазари и в магазини за здравословни храни.